Произлезли от майсторите строители на катедрали, оперативните зидари се организират и създават свое собствено общество.
Тези зидари са пътували продължително между един строителен обект до друг, освободени от властта на гилдиите, благородниците и църквата. Те се оформят като свободни търговци и не плащат данъци. Те са масоните, чиято значимост се развива 12- 14 -и век и оттогава постепенно отслабва.
В зората на ренесанса, протестантството чрез противопоставяне на църквата разлюлява останките на Рим, и провокира разделение в християнския свят. Галилей, основавайки се на науката и математиката, открива нов свят за изследователите на неговото време, и доказа, че вселената изглежда безкрайна. Науката напредва бързо и осъществява разделение между догмата на религията и света на разума.
В края на 17 – и век се появява идеята за деизъм, който малко по малко води към представата за създателя като “велик архитект” или “велик часовникар”, който създава света по строги правила.
Преходът на оперативното зидарство към спекулативното протича незабележимо. Ложите на оперативните зидари прогресивно приветстват членове, които не принадлежат на строителната професия, наричайки ги “приети” зидари, и които чрез участие в дискусиите биват посветени.
През 18 – и век две събития развиват спекулативното масонство. Първото е подчертаната секуларизация, съдържаща според идеологията на Конституцията на Андерсен база, върху която всички могат да се съгласят: деизъм, един вид естествената религия, освободена от всички задръжки и търсеща щастие за всеки (Андерсен е автора на Конституцията на Франкмасоните от 1723 – фундаментален труд, базиран на мъжкото спекулативно масонство. Оттогава, тенденцията за универсалност, която се изразява чрез сближаване на мислите на просветените, се характеризира с почит към толерантността и братското чувство.
19 – и век е поле на сражение за разширяването на правата, особено тези за взаимна почит, свободна мисъл и, преди всичко, правото на жените да придобият равни граждански права.
Чрез създаването на международния смесен масонски орден LЕ DROIT HUMAIN Мария Дерем и Жорж Мартен разбиват установения вековен ред и започват освобождението на жените.
Ани Безант, известна английска феминистка и член на LЕ DROIT HUMAIN, казва :
„Ако е истина, че англичаните са пренесли масонството във Франция, то французинът ще го върне в Англия завършено и подсилено от приема на жени в ложата рамо до рамо с мъжете.“
Мария Дерем, журналист и борец за правата на жените и децата и д-р Жорж Мартен, сенатор, главен съветник на департамента на Сейн, общински съветник на Париж, заедно предприемат кампания в полза на гражданските и политически права на жените, в защитата на правата на потиснати деца, срещу чиновническата нетолерантност и за основаването на неутрално училище почитащо идеите на всеки.
Мария Дерем е приета на 14 – и януари 1882 в ложата “LIBRES PENSEURS” в малко село на запад от Париж. Тя става първата жена масон, символизирайки първоначалното равенство. Единадесет години по-късно, на 4 – и април 1893, Мария Дерем и Жорж Мартен създават в Париж първата смесена масонска ложа. От тази смесена масонска ложа идва раждането на ложата LЕ DROIT HUMAIN (Човешкото Право), установяваща равенството на мъже и жени в масонството, и от което по-късно се ражда международния орден LЕ DROIT HUMAIN.
Мария Дерем умира на 6- и февруари 1894 и задачата да се организира и развива LЕ DROIT HUMAIN остава в ръцете на д-р Мартин. Неговата активна личност го определя отвъд всички граници, етнически групи, религии и култури, и той много бързо основава ложи извън Франция, а именно в Швейцария и в Англия. Орденът се разпространява първо в Европа а скоро след това и в други части от света.
LЕ DROIT HUMAIN е изграден върху една прекрасна мечта за обединение на човечество въпреки всички бариери, етнически групи, геополитика, религии и култури.