Франкмасонската работа се извършва по време на “срещи” в стая, наречена “храм”.
Работата следва обредни и символни методи, които намират основите си в традицията на универсалното франкмасонство.
По време на срещата, ритуалът съединява зидарите в контекст, който ги изолира от суетата на външния свят. Всеки член може да изрази своето мнение, спокойно и честно, в пълна свобода и увереност, след като помоли за позволение да говори.
Всички гледни точки се разглеждат с дух на толерантност и братско чувство.
Посветените чираци са подчинени на Закона на тишината, който съответства на период на размишление.
В рамките на федерациите членовете участват в проучването на годишни въпроси, едновременно социални и символни. Проучванията със социални резултати могат да бъдат направени достояние на материалния свят, и по този начин да послужат на законодателните органи.
В допълнение на това, всички ложи са поканени да обсъждат международни въпроси, чиито доклади се представят на международните събрания.
Извън тези въпроси, всички други философски, символични или социални теми могат да бъдат разглеждани в ложите.
Редовното посещение на ложата е много важно, особено породените усещанията по време на срещите.
Никой не може да стане “зидар” в пълното значение на думата, ако той / тя не посещава работите на ложата редовно. Масон се става чрез размисъл, размяната на идеи, и участие в работите.
Всяко човешко същество, без значение на неговото ниво на интелигентност, е способно да работи над себе си, да проучва и да размишлява.
Сократ казва :” Опознай себе си”.
Франкмасонският прогрес не се изчерпва с интелектуалния подход, но той стимулира интуицията, въображението, съзидателното и емоционалното, т.е. целостта на философският процес на човешкото същество.
Чрез обикновения език (на символите), на базата на масовата култура (на традицията), и запазване на ритуала, масоните постигат това качество на слушане и на диалог, което поощрява размяната на идеи и подготвя бъдещето.