Кратки бележки за историята на българското смесено масонство.
Идеята за смесено масонство се заражда и постепенно съзрява сред българското общество в първите години на 20 век. Макар формално да не влиза в състава на учредената по това време Велика ложа на България, смесеното масонство е близко до нея по идеи. Много от водещите масони във Великата ложа симпатизират на смесеното масонство Като цяло, обаче, Великата ложа на България има отрицателно отношение към смесеното масонство .
На 13 юни 1926г. Софроний Ников, Иван Грозев, Стефан Николов и Никола Абаджиев основават в София първата смесена ложа “Богомил”. През 1928 г. е изготвен и публикуван “Обредник на трите работни степени”. Тази ложа има кратък живот и не оставя следи в историята.
На 19.1.1932 е подписан Учредителният протокол за създаване на първото Българско ведомство от Всесветското Смесено Свободно Зидарство LЕ DROIT HUMAIN. Инж. Георги Захариев, който малко по-късно е избран за председател на Учредителния Събор, прочита Основните начала на смесеното масонство. Между учредителите са Коста Стефанов, Андре Тюрйо, писателите Иван Грозев и Николай Райнов, професорите Благой Мавров и Петър Петков. Приета е “Декларация на Българското ведомство” и е избран Народен съвет. Учредителите се запознават и обсъждат проектоустава на Ведомството, съставен въз основа на Основните Начала на Всесветското Смесено Свободно зидарство LЕ DROIT HUMAIN, приети на неговия втори международен конвент (8-14 септември 1927 г). Няколко дни по-късно, на 8 февруари 1932 се свиква Учредителен събор на Ведомството, на който се гласува и приема Устава . На 10 февруари 1934 Народният съвет на Българското Ведомство утвърждава своя първи бюджет.
На 20 април 1934 е подадено заявление до Софийския окръжен съд за вписване на сдружението в регистрите и издаване на съответното удостоверение. На 2 юли 1934 г. в регистъра за юридическите лица е вписано сдружението под наименование ”Всесветско смесено свободно зидарство – LЕ DROIT HUMAIN”.
През следващите няколко години смесеното масонство се разраства. Създават се общо четири ложи в София и една в Стара Загора. Общият брой членове е около 310 души. Ложите са: “Богомил” (с първомайстор Иван Грозев), ”Ракоши” (с първомайстор Ламби Гърков), “Хермес“ (с първомайстор Николай Медянов), “Парсифал” и “Св.Граал” (няма данни ).
Членове на смесените ложи стават, наред с други, още: Нели Карова (оперна певица), Мара Цончева (художник), Владимир Рилски (писател), Стефан Пейчев (скулптор), Панайот Пипков (композитор) , Марта Попова (актриса).
Българското смесено масонство до разтурянето му по силата на Закона за защита на нацията, остава сравнително малобройно и няма значително обществено влияние. Дейността на смесените ложи се изразява предимно в прочитане на градежи, съвместни вечери и инцидентна и скромна благотворителност.
С приетия на 4.12.1940 от ХХV Народно събрание Закон за защита на нацията “всички международни и тайни организации се забраняват”. Между тях попада (т.4) и “всесветското смесено световно зидарство LЕ DROIT HUMAIN. През 1942 г., след приемането на Наредбата за приложение на закона, последното ръководство на сдружението взима решение за неговото саморазтуряне.
След преврата на 9.9.1944 дейността на организацията не е възстановена. На 23 юли 1952 г Софийският околийски съд официално прекратява съществуването на сдружението с мотива, че същото не упражнява фактическа дейност още от 1940/1941 г.
След демократичните промени първите стъпки за възобновяване на българското смесено масонство датират от есента на 1991 г. Първоначално посвещенията на нови членове и повишаването на степените се извършва в Гърция. На 21.2.1993 с е създаден първият символичен триъгълник на смесеното масонство в България -“Кирил и Методий”. На 9.6.1995 СГС вписва в регистрите си дружеството “Смесена Масонска ложа”. Първият храм е осветен през 1996 г. През 1999 броят на ложите е вече три, а смесеното масонство получава статут на юрисдикция. През 2003 ложите наброяват 5, а през април същата година е провъзгласена Българската федерация. Понастоящем Федерацията разполага с 8 ложи в София и страната. Но това вече не е история. Това е настояще. А пред нас е бъдещето.